NAS (Network – attached storage) и има ли почва у нас?

NAS (Network – attached storage) – казано на български – масив от информация закaчен към мрежата.

В последните 2-3 години положението при компютрите доста се промени. Неусетно размера на филмите се увеличи от онези 700MB на сегашните 4-8GB (визирам тези с HD качество) и може би бъдещите BluRay 25GB. MP3-то също има доста обемисти наследници като FLAC и APE. Снимките на цифровите апарати също увеличиха размерите си – сега редовно се намират такива по 10-12MP и размер не по-малък от 3-4 MB. Малко по малко нещата пораснаха, но като че ли хардовете останаха една идея по-назад. Преди 80GB беше нещо невиждано и на всички нас това ни изглеждаше безкрайно, а сега това е мястото ни само за операционната система, 20-тината програми и няколкото игрички, които играем докато си почиваме. Вярно появиха се и по-големи харддискове ( 1-2 TB ), но количеството на информацията също нарастна. Хората започнаха масово да си купуват асемблирани конфигурации с големи гаранции и стана тругно сам да си сложиш още един хард диск.

Но всеки проблем си има решение. NAS в устройсто, което го вързвате към домашната или служебната си мрежа, а в него поставяте необходимото количество HDD-та с желания от вас обем. По този начин в мрежата си имате достъп до един масив, който може да достигне няколко дестки TBytes. Предимствата на тези устройтва е в това, че са малки и не заемат място, не консумират излишно количество ток, лесно се конфигурират и използват, по всяко време САМИ можете да увеличите мястото без да се налага да разнасяте гаранционната работна станция до сервиза за да ви сложат допълнителен хард диск.

Но какво реално е NAS? Тези устройства може да се разглеждат като компютри със собствена OS, Cpu, Ram, чието единствено задължение е да ви осигурят достъп до информацията от масива. Изискванията към това не са големи: до 1GHz процесор (в много случай и значително по-малко), около 512МБ Ram. Към NAS устройствата се закачат дискове, чийто брой може да е 1-2-4 и т.н. Свързаността на масива най-често става посредтвом стандартен LAN порт, но някои производители слагат опции като FireWire, ESATA, дори и USB. Достъпа до настройките на NAS-а става чрез уеб базирано приложение, чрез което можете да конфигуритате RAID, потребителски групи, портоколи, чрез които ще се разпространява съдържанието в мрежата, IP настройки и много други доста полезни и интересни глезотийки.

Положението в България:
NAS-технологията не е много разпространена и известна, може би заради малко по-високата си цена. Това е и причина поради която фирмите вносителки не афишират наличието на такива устройства, а някои даже и не ги внасят. На нашия пазар се намират някой главно бюджетни решения на Linksys, Netgear и може би Buffalo. В момента хита при нас е USB преносимите хард дискове, но много по-хубаво би било, ако диска който трябва да разнасям го сваля от NAS-а, а преди това съм качил на него необходимото. В близкото бъдеще положението с USB HDD-тата, ще стана като с малките USB Flash памети – всеки ще има по няколко и ще се чуди коя, коя е и каква информация има на всяка една от тях, после ще се пита има ли информацията другаде, защото иска да качи нещо друго и така…

Очаквайте скоро >>> Как сами да си направим NAS.

Ето и няколко снимки на NAS устройства:


Posted in LAN